Category: Кино


След дъъълга пауза реших да се завърна с комбиниран пост за едно произведение на два вида изкуство, а именно романа на Сара Груън и създадения по нея филм, пуснат отскоро по българските кина – „Вода за слонове”.

Това е книга, за която разбрах покрай снимките на филма по нея. Признавам, причината да я „открия” съвсем не беше свързана с авторката й, нито с несъществуващите ми увлечения по цирковото изкуство или слоновете. А причината да разбера, че изобщо се снима филм бе свързана с други мои увлечения. 😛 Важното в случая е, че бях решена да прочета книгата преди да гледам филма. След като прочетох резюмето  (което не звучеше като книга, която обичайно би ми се сторила интересна) решеността ми нарасна, макар и не в особена степен. По същото време, когато си купих книгата обаче, се сдобих и с друга книга, която постави началото на своеобразна мания, продължила по-дълго време и намерила своя израз и в този блог…  От това става ясно, че доста се проточи моментът, преди да реша, че е дошъл редът на „Вода за слонове”. Е, предполагам, за всичко си има време, а и тази книга не заслужаваше да й се насладя в друг момент, защото едва ли щях да я оценя по същия начин. Нека премина към впечатленията си от нея.

Дали заради не особено високите си очаквания или не съвсем ясната представа за сюжета, тази книга ме изненада повече от приятно! Спокойно мога да я наредя сред любимите си книги, които бих препрочитала отново и отново (съдейки по дългия си to read – списък  обаче това едва ли ще е скоро).  Романът проследява живота на 23-годишния студент по ветеринарна медицина Якоб Янковски, който след внезапната смърт на родителите си напуска дома си и случайно попада във влака на пътуващ второразряден цирк. Там животът му се променя, след като среща красивата циркова артистка Марлена и симпатичната своенравна слоница Роузи. Действието се развива по време на трийсетте години в Америка – периодът на Голямата депресия, когато мизерията и оскъдицата са нещо обичайно – и протича в  две времеви измерения.  Проследяваме живота на възрастния, но завидно жизнен и изпълнен с копнеж по миналото Якоб, живеещ  в  страчески дом и интересната житейска история на младото му Аз. Книгата разкрива пред читателя един невероятен свят на артисти, клоуни, чудаци, животни , блясък и мизерия…  Разказана по увлекателен начин, историята за любовта между Марлена и Якоб, между животните и хората остава завинаги в сърцето на читателите. Динамиката на действието, лекотата на повествованието, плътните и живи образи на Якоб, Марлена, Август и интересният времеви период  от историята на САЩ са само някои от предимствата на романа. Това е книга, която заслужава да бъде прочетена и оценена по достойнство и която силно препоръчвам на любителите на любовни истории в необичайни условия, на читателите с интерес към цирковото изкуство и изобщо на всички, които искат да прочетат нещо леко, непретенциозно и в същото време  увлекателно и с ясно послание.

                                                             

Тази седмица имах удоволствието да изгледам и филма , заснет по романа , който очаквах с нетърпение в продължение на месеци –  времето, което ми бе нужно да позабравя по-незначителните подробности  и въодушевлението си от книгата, за да мога да оценя обективно филма. Затова и бях очаквано очарована от прочита на Франсис Лорънс, режисьорските решения, играта на подбраните актьори и музикалното оформление. Филмът се придържа максимално към книгата и направените промени и пропуски са напълно адекватни с оглед на вида изкуство. С други думи това е повече от прилична екранизация на един страхотен роман, който бих гледала повторно и по който, на първо гледане, нямам никакви забележки. Удовлетворение е думата, която описва може би първия случай, когато чета хубава книга преди да гледам филма по нея  в толкова кратък интервал от време (само няколко месеца).

Вярвам, че киното и литературата са различни типове изкуство, насочени към различни таргет групи и следователно предават  по различен начин, посредством различни изразни средства, еднакви емоции и затова не смятам за необходимо да ги сравнявам, особено когато в конкретния случай съм изключително доволна и от двата резултата. Само ще кажа: горещо препоръчвам „Вода за слонове” с две ръце!

Разтърсващ филм! Отдавна не бях попадала на филм, който да ме впечатли до последния детайл- като започнем от заглавието, минем през на пръв поглед простичкия постер (защото после забелязваш Бенисио Дел Торо 😛 ), жестокия трейлър ( в който звучи, макар и за малко, една от любимите ми песни на The Fray), чудесния сюжет с реалистичен завършек на историята, и стигнем до невероятната режисура на Susanne Bier (нещо, на  което не съм свикнала да обръщам чак такова  внимание) и разбира се великолепната актьорска игра на Дел Торо, Холи Бери, Дейвид  Духовни,  Дел Торо и…Дел Торо. Този човек е велик! Признавам, филмите с негово участие, които съм гледала се броят на пръстите на едната ми ръка, но винаги съм си мислела и твърдяла , че харесвам Бенисио Дел Торо. Е, сега продължавам да го твърдя. Естествено смятам да поправя гореспоменатата грешка и то като започна с филм, за който съм слушала, но по неясни причини съм пропуснала да гледам, а именно 21 Grams (за който по една щастлива случайност Бенисио получава втора номинация за Оскар).

Нека се върна обаче на повода за поста си. Things we lost in the fire е силно емоционална драма (точно по вкуса ми), която започна като просто поредния филм с впечатляващ трейлър, който реших да гледам и завърши като един от най-любимите ми филми, който горещо препоръчвам на любителите на жанра, на Бенисио, на Холи, на стойностните филми изобщо…Това е от филмите, за които човек продължава да мисли часове след като ги е изгледал;  по време на които му се налага да използва някоя и друга носна кърпичка; които просто оставят отпечатък в съзнанието на зрителя. Това е филм, след чийто край чувстваш не че си изгубил 2 часа от деня/нощта си, а  удовлетворение. Малко са тези филми, като се замисля…

PS: Accept the good!

Най-накрая се наканих да гледам  този филм и изобщо не съжалявам! Като за начало бях със съвесем различна нагласа за това какво да очаквам (да, трейлърът и постерът ме заблудиха). Очаквах комедия, а получих драма, може би мудна на пръв поглед, но  с изключително силен емоционален заряд. А аз обичам такива филми! (: Излишно е да споменавам, че кастът е много готин, но съвсем не е излишно да изтъкна, че историята е не по-малко добра! Тъжна, но много поучителна история за това колко важно е семейството въпреки физическите и емоционални рзстояния, които са неизбежни в определен момент …

Movie fever

Вече е лято, няма повече изпити поне в следващите 2 месеца и има време. Време за нещата, които обичам да правя: да чета книги, да гледам сезоните на любимите си сериали, които съм пропуснала през годината, да ходя на кино… Ровейки се из обичайните сайтове, реших да публикувам трейлърите на филми, които хванаха окото ми и чието излизане по кината очаквам с голямо нетърпение. Enjoy!                                               

Welcome to the Rileys

Eat, Pray, Love

Charlie St. Cloud

Conviction

Life as we know it

Morning glory

Going the distance

Flipped

Twelve

 The adjustment bureau

 

 

 

Let’s take a look back at Sandra’s amazing work!

http://www.vbox7.com/play:6e353fd9

Тази част от шоуто беше едно от малкото неща, които наистина ми бяха интересни и като прибавим невероятното видео на фона на Sia- Breathe me направо си беше вълнуващо за такъв тип награди. Затова и реших да го публикувам. (:

Зашеметяващо красива (на 46 години!), рядко интелигентна за актриса в Холивуд, страшно забавна и много искрена, една от любимите ми актриси- Сандра Бълок  🙂

Много надъхващ филм. Филм,  който много точно се вписва в представите ми за  „интересен”. Филм за живота,  за любовта, за героите… Отношенията  между тях са представени по  интригуващ начин, така че да не можеш да си позволиш  да не догледаш филма докрай и да не разбереш развоя на събитията (което е задача на всеки филм, претендиращ  за интересен сюжет). Кастът е изключително симпатичен, съставен от все познати лица, и също допринесе за повече от добрите ми впечатления. Може би повлия и това, че гледах филма с приятели в много приятна обстановка. (: Окачествих го като надъхващ, защото , колкото и да ме е срам да си призная, все още не съм прочела нито един роман на Джейн Остин и този филм определено ме мотивира. Идеята е да прочета и петте книги и да го гледам пак 😛 . Дано я реализирам! Тогава евентуално ще мога и сама да разпозная паралелите между случващото се в живота на филмовите герои   и персонажите от книгите.  Препоръчвам  филма за някоя неделна вечер у дома на любителите на книги и филми  за чисто човешките взаимоотношения. (:

An education

Най-после гледах An education! Много ми хареса, ама много! Напълно заслужена номинация за Оскар и напълно незаслужена загуба ( но не и неочаквана). Постът ми обаче е за достойнствата на филма, а не за избора на Академията…

An education е филм за живота на 16-годишната Джени, която има всички шансове да учи в Оксфорд. Момиче с големи мечти, притежаващо качествата, за да ги постигне, момиче, което обича френския език, литературата, музиката, изобразителното изкуство и което след срещата си с по-възрастния от нея Дейвид се изправя пред избора дали да продължи да води скучния си, сякаш предначертан живот или да действа спонтанно, против всичките си планове и да получи разнообразния, изпълнен със забавление живот, до който се докосва след тази среща. Много примамливо и направо обвинително звучи съветът на учителката й по английски език Action is character., който самата тя тълкува като If we never did anything, we wouldn’t be anybody. Дали това значи обаче да загърбиш мечтите си и да се впуснеш във всичко, което на пръв поглед изглежда толкова хубаво и различно от монотонното ти ежедневие, което те отегчава? Дали това, че досега си живял по определен начин и след  досега с различното започваш да се питаш какъв е смисълът винаги означава, че трябва да избереш второто? Това е филм за избора на объркано младо момиче, което съвсем оправдано и разбирамо стига до въпроса : „Има ли изобщо смисъл всичко, за което полагам толкова усилия?” . Филм за това, колко е важно да има кой да ти подскаже правилната посока в такъв момент и да има кой да повярва в теб и да те подкрепи , когато все пак избереш грешната (въпреки относителния характер на категориите правилно и грешно, защото  погледнато от дистанцията на времето грешният избор може да се окаже това, което е било необходимо, за да стигнеш дотук и да станеш човекът, който си…).  An education засяга всички тези теми, разказани по емоционален и искрен начин  посредством невероятна актьорска игра.  В тази връзка Кери Мълиган съвсем заслужено получи наградата за Най-добра актриса  на Наградите на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство- БАФТА.

PS: Песента, която звучи по време на финалните надписи беше черешката на тортата! Страхотен текст и страхотна мелодия, съчетани в изпълнението на Дъфи , която със специфичния си глас пресъздава усещането за болка и тъга по най-внушителния начин…

There’s no smoke without fire/ Baby, baby, you’re a liar…

 

Все още новобранка в европейското кино, може би се впечатлявам лесно. Но съдейки по коментарите и на критици, и на любители , филмите на този  турски режисьор, роден в Германия, са си наистина впечатляващи. Почти не съм чула/прочела негативна оценка на работата му- напротив, което вече с  гордост мога да потвърдя и аз, макар да съм изгледала само един негов филм. И то какъв филм! Soul Kitchen  е страхотен, невероятно забавен, представящ съвсем човешки отношения и проблеми като любовта, верността, приятелството, семейството, но поднесени по изключително оригинален и запомнящ се начин. Със сигурност за това да остана повече от приятно изненадана от филма допринесе и фактът, че не бях чувала за филмите на Фатих Акин  ( а и не си направих труда да проверя преди това) и съответно имах ниски очаквания. В този ред на мисли логично беше да се изненадам колко пълна беше зала 1 на НДК и то не само защото тази беше единствената прожекция в рамките на София Филм Фест. Отидох да  гледам филма, защото ми беше препоръчан от човек с вкус и повече наблюдения и впечатления в сферата на европейското кино, и сега, не само че не съжалявам, но и възнамерявам да изгледам другите два филма на режисьора, за които не е необходимо да казвам, че прочетох само добри отзиви- Gegen die Wand  и  Auf der anderen Seite.  Lucky me! (:

Leben ist, was passiert, während du dabei bist, andere Pläne zu machen!

Тази вечер имах удоволствието да присъствам на откриването на международния конкурс  на София филм фест 2010 в „Дом на киното”, където бе излъчен филмът на Питър Калахан „Срещу течението” ( Against the current). Останах очарована от продукцията: като започнем от историята, която е отчасти биографична, както сподели самият режисьор, минем през актьорската игра и стигнем до оригиналното чувство за хумор, което очевидно допадна изключително много на  публиката. Филмът наистина е добър и си заслужава 6-те похарчени лева! Горещо го препоръчвам на любителите на независимото кино, а и не само. 

ПС:  Теодора Духовникова, която е  член на тазгодишното жури,  ме очарова не по-малко с красотата си…за пореден път! (:

Ако ви се гледа нещо неангажиращо и леко, нещо, което не изисква напрягане на мозъка 😛 и ще ви помогне да се отпуснете като се посмеете за по час и половина, то тези два филма should definately do the job! (: 

PS: Бях забравила, че Хю Грант може да ме разсмее, въпреки че не е сред любимците ми и си припомних колко сладка е Кристен Бел. 🙂 Enjoy!