Две прични стоят зад този пост: 1) категорията музика значително обедня на фона на останалите си „сестри” в семейството на изкуството и 2) през последните месеци натрупах арсенал от толкова прекрасни и стойностни песни, носещи такъв емоционален заряд, че просто сами напират да бъдат компилирани на едно място и споделени, макар и с не толкова голяма аудитория . Пък и предвид момента, в който пиша този пост, под звуците на „омайна лунна нощ е, аз искам още, още..” , носещи се от отсрещния блок , това е моят тих протест! 😛
Enjoy!
… и няколко добре познати, но много любими:
… бих добавила още поне толкова песни, които заслужават да бъдат разпространявани, но ако каналът ми favourites в youtube е безкраен, то този музикален пост не може да си позволи този лукс 😛
След дъъълга пауза реших да се завърна с комбиниран пост за едно произведение на два вида изкуство, а именно романа на Сара Груън и създадения по нея филм, пуснат отскоро по българските кина – „Вода за слонове”.
Това е книга, за която разбрах покрай снимките на филма по нея. Признавам, причината да я „открия” съвсем не беше свързана с авторката й, нито с несъществуващите ми увлечения по цирковото изкуство или слоновете. А причината да разбера, че изобщо се снима филм бе свързана с други мои увлечения. 😛 Важното в случая е, че бях решена да прочета книгата преди да гледам филма. След като прочетох резюмето (което не звучеше като книга, която обичайно би ми се сторила интересна) решеността ми нарасна, макар и не в особена степен. По същото време, когато си купих книгата обаче, се сдобих и с друга книга, която постави началото на своеобразна мания, продължила по-дълго време и намерила своя израз и в този блог… От това става ясно, че доста се проточи моментът, преди да реша, че е дошъл редът на „Вода за слонове”. Е, предполагам, за всичко си има време, а и тази книга не заслужаваше да й се насладя в друг момент, защото едва ли щях да я оценя по същия начин. Нека премина към впечатленията си от нея.
Дали заради не особено високите си очаквания или не съвсем ясната представа за сюжета, тази книга ме изненада повече от приятно! Спокойно мога да я наредя сред любимите си книги, които бих препрочитала отново и отново (съдейки по дългия си to read – списък обаче това едва ли ще е скоро). Романът проследява живота на 23-годишния студент по ветеринарна медицина Якоб Янковски, който след внезапната смърт на родителите си напуска дома си и случайно попада във влака на пътуващ второразряден цирк. Там животът му се променя, след като среща красивата циркова артистка Марлена и симпатичната своенравна слоница Роузи. Действието се развива по време на трийсетте години в Америка – периодът на Голямата депресия, когато мизерията и оскъдицата са нещо обичайно – и протича в две времеви измерения. Проследяваме живота на възрастния, но завидно жизнен и изпълнен с копнеж по миналото Якоб, живеещ в страчески дом и интересната житейска история на младото му Аз. Книгата разкрива пред читателя един невероятен свят на артисти, клоуни, чудаци, животни , блясък и мизерия… Разказана по увлекателен начин, историята за любовта между Марлена и Якоб, между животните и хората остава завинаги в сърцето на читателите. Динамиката на действието, лекотата на повествованието, плътните и живи образи на Якоб, Марлена, Август и интересният времеви период от историята на САЩ са само някои от предимствата на романа. Това е книга, която заслужава да бъде прочетена и оценена по достойнство и която силно препоръчвам на любителите на любовни истории в необичайни условия, на читателите с интерес към цирковото изкуство и изобщо на всички, които искат да прочетат нещо леко, непретенциозно и в същото време увлекателно и с ясно послание.
Тази седмица имах удоволствието да изгледам и филма , заснет по романа , който очаквах с нетърпение в продължение на месеци – времето, което ми бе нужно да позабравя по-незначителните подробности и въодушевлението си от книгата, за да мога да оценя обективно филма. Затова и бях очаквано очарована от прочита на Франсис Лорънс, режисьорските решения, играта на подбраните актьори и музикалното оформление. Филмът се придържа максимално към книгата и направените промени и пропуски са напълно адекватни с оглед на вида изкуство. С други думи това е повече от прилична екранизация на един страхотен роман, който бих гледала повторно и по който, на първо гледане, нямам никакви забележки. Удовлетворение е думата, която описва може би първия случай, когато чета хубава книга преди да гледам филма по нея в толкова кратък интервал от време (само няколко месеца).
Вярвам, че киното и литературата са различни типове изкуство, насочени към различни таргет групи и следователно предават по различен начин, посредством различни изразни средства, еднакви емоции и затова не смятам за необходимо да ги сравнявам, особено когато в конкретния случай съм изключително доволна и от двата резултата. Само ще кажа: горещо препоръчвам „Вода за слонове” с две ръце!
Няколко месеца живот остават на шестнайсетгодишната Теса. И докато се бори с коварната болест, безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби… Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни…
Въпреки мъчителната тема, „Преди да умра” не е мрачно и потискащо четиво, а напротив – опит да се покаже не какво е смъртта, а какво е животът и как да го живеем по най-пълноценния начин…
Това е книга, на която попаднах съвсем случайно и след като прочетох резюмето й, реших, че трябва да й дам шанс. 😛 Звучеше непретенциозно и в същото време интересно, с много сладка корица и добри отзиви. Определно ме заинтригува, купих си я и не съжалявам!
Книгата се чете изключително бързо: сравнително едър шрифт, кратки глави, много диалози- но това съвсем не значи, че е леко и разтоварващо четиво. Не е и „мрачно и потискащо”, както обещава и самото резюме. Темата обаче наистина е „мъчителна” и безнадеждността намира място почти през страница. Не ти е позволено и за миг да забравиш за болестта на главната героиня Теса и безвъзвратността на ситуацията. И въпреки че още от заглавието знаеш как ще завърши историята, четейки, дори без да симпатизираш на героинята, някак си таиш надежда, че краят ще е по-щастлив за нея. Е, не е. Поне погледнато от една страна, защото в крайна сметка тя успява да изпълни списъка си (че дори да добави още неща към него), което няма как да не те накара да се замислиш колко (и дали) пълноценно живееш своя живот и да ти напомни да цениш хората, които те обичат и прекараните с тях мигове. Възхитителна е смелостта и силата на Теса, решителността й и това, че знае какво иска. Преживяванията и емоциите й са поднесени доста живо и описателно, което придава осезаемост на прочетеното и прави читателя по-съпричастен с тях.
И все пак за мен романът си остава по-скоро тъжен- може би защото по начало мразя това състояние на безнадеждност, което пък от своя страна е неизбежен елемент от тази история, или защото просто повече плаках, отколкото се усмихвах, докато го четях. Факт е обаче, че макар и да не се припокри съвсем с очакванията ми, „Преди да умра” никак не ме разочарова. Затова горещо я препоръчвам на всички любители на тъжни, но реални истории, които успяват да предадат дълбокото си послание без да залитат към познатите клишета .
Разтърсващ филм! Отдавна не бях попадала на филм, който да ме впечатли до последния детайл- като започнем от заглавието, минем през на пръв поглед простичкия постер (защото после забелязваш Бенисио Дел Торо 😛 ), жестокия трейлър ( в който звучи, макар и за малко, една от любимите ми песни на The Fray), чудесния сюжет с реалистичен завършек на историята, и стигнем до невероятната режисура на Susanne Bier (нещо, на което не съм свикнала да обръщам чак такова внимание) и разбира се великолепната актьорска игра на Дел Торо, Холи Бери, Дейвид Духовни, Дел Торо и…Дел Торо. Този човек е велик! Признавам, филмите с негово участие, които съм гледала се броят на пръстите на едната ми ръка, но винаги съм си мислела и твърдяла , че харесвам Бенисио Дел Торо. Е, сега продължавам да го твърдя. Естествено смятам да поправя гореспоменатата грешка и то като започна с филм, за който съм слушала, но по неясни причини съм пропуснала да гледам, а именно 21 Grams (за който по една щастлива случайност Бенисио получава втора номинация за Оскар).
Нека се върна обаче на повода за поста си. Things we lost in the fire е силно емоционална драма (точно по вкуса ми), която започна като просто поредния филм с впечатляващ трейлър, който реших да гледам и завърши като един от най-любимите ми филми, който горещо препоръчвам на любителите на жанра, на Бенисио, на Холи, на стойностните филми изобщо…Това е от филмите, за които човек продължава да мисли часове след като ги е изгледал; по време на които му се налага да използва някоя и друга носна кърпичка; които просто оставят отпечатък в съзнанието на зрителя. Това е филм, след чийто край чувстваш не че си изгубил 2 часа от деня/нощта си, а удовлетворение. Малко са тези филми, като се замисля…
Най-после след толкова чакане мога гордо да кажа, че и втората част от трилогията „Игрите на глада” е в раздел прочетени. Няма да губя време в дълги ревюта, ще кажа само, че поредицата е жестока!!! Историята става все по-вълнуваща, действието е все така динамично, старите герои продължават да ти напомнят защо обичаш тази книга, а новите са не по-малко симпатични…Книгата е също толкова добра, колкото и първата, но с много по-фрапиращ край. Толкова фрапиращ, че ти се иска незабавно да отвориш третата книга. И тук започва голямото чакане…В Америка тя излиза на 24 август, което само ме подсеща колко време ще трябва да чакаме българската версия предвид голямото закъснение с втората книга…Надявам се, че този път целият процес ще протече по-бързо, защото нямам търпение да разбера как свършва невероятната история на Катнис Евърдийн!!!
Най-накрая се наканих да гледам този филм и изобщо не съжалявам! Като за начало бях със съвесем различна нагласа за това какво да очаквам (да, трейлърът и постерът ме заблудиха). Очаквах комедия, а получих драма, може би мудна на пръв поглед, но с изключително силен емоционален заряд. А аз обичам такива филми! (: Излишно е да споменавам, че кастът е много готин, но съвсем не е излишно да изтъкна, че историята е не по-малко добра! Тъжна, но много поучителна история за това колко важно е семейството въпреки физическите и емоционални рзстояния, които са неизбежни в определен момент …
Вече е лято, няма повече изпити поне в следващите 2 месеца и има време. Време за нещата, които обичам да правя: да чета книги, да гледам сезоните на любимите си сериали, които съм пропуснала през годината, да ходя на кино… Ровейки се из обичайните сайтове, реших да публикувам трейлърите на филми, които хванаха окото ми и чието излизане по кината очаквам с голямо нетърпение. Enjoy!
Тази част от шоуто беше едно от малкото неща, които наистина ми бяха интересни и като прибавим невероятното видео на фона на Sia- Breathe me направо си беше вълнуващо за такъв тип награди. Затова и реших да го публикувам. (:
Зашеметяващо красива (на 46 години!), рядко интелигентна за актриса в Холивуд, страшно забавна и много искрена, една от любимите ми актриси- Сандра Бълок 🙂
Епичен. Различен. Велик. Незабравим. Пристрастяващ. Уникален.Неповторим. Това са едва първите определения, които ми идват наум, когато чуя името на сериала, успял да прикове вниманието ми пред екрана/ монитора през изминалите 6 години- LOST. Сериалът, който достойно спечели титлата „любим”и си заслужи първата отделна папка със снимки,посветена на него в компютъра ми :P; който ме провокира да се мъча с часове пред постоянно забиващия Windows Movie Maker, за да направя клип, подобен на тези, които преобладават във фаворитите в youtube-профила ми и каквито съм гледала безброй в мрежата; сериалът, който е ставал причина да чета с часове по форуми, независимо български или чужди и който въпреки зачестилите мнения (особено след 3 сезон),че е поредната американска боза, успя да ме задържи като свой почитател до последния епизод на последния сезон.
И тъй като сравнението е ключова предпоставка за познанието 😛 , ще си позволя да посоча някои от разликите, които аз намирам между LOST и останалите американски сериали и които всъщност ме накараха да го определя с гореспомeнaтите прилагателни. 🙂 Lost :
Задава и разглежда някои фундаментални въпроси като битката между доброто и злото, науката и съдбата и представя една от всевъзможните гледни точки за отговорите им;
Обединява в себе си няколко различни теми, от които само по една е централна в други сериали: мистика, митология, чисто човешки взаимоотношения и харектери, любов, приключения, екшън…(може би не е необходимо да казвам каква разнообразна фенбаза предполага само този факт)
Има международен каст (отново предпоставка за широка фенбаза), съставен от изключително добри и симпатични актьори, които чрез своите персонажи, едни от които ни станаха любими, други- не чак толкова, влязоха в домовете ни и след 6 години там ще ни липсват ужасно много 😦
Представя (в основната си част) актьорите не в бляскавия им и красив вид, в който сме свикнали да ги виждаме (както правят другите сериали), а точно обратното- мръсни, потни, рошави, уморени…
Държи зрителя в непрестанно напрежение не само заради изненадващите финали на всеки епизод, станали запазена марка на сериала, но и заради случващото се по време на самите епизоди
Предизвиква любопитството и интереса на зрителите още в пилотния епизод заради необичайната история (телевизионен сериал в стил Survivor ), която продължава да бъде интересна поради или тук някои ще кажат въпреки все по-здравото й заплитане в следващите сезони ( със сигурност има хора, които въпреки че са спрели да следят сериала именно заради това,че историята стана трудна за проследяване,са любопитни как ще завърши тя!)
Едва ли има друг сериал, чийто сценаристи са отнесли толкова много критики или пък обратното- биват окачествявани като „гениални” от доста хора, сред които съм и аз :p
Различен е дори по отношение на това, че използва оригинална музика и теми, правени специално за сериала от оркестър , а не готови песни, както в останалите ( в което няма нищо лошо разбира се)
Едва ли има друг сериал, който да „убива“ толкова често главните си герои 😛
За разлика от повечето телевизионни сериали, които ефирът ни предлага, Lost не просто показва вълнуваща история, той провокира мисленето и предизвиква въображението на зрителя – доказателство за успешно изпълнената мисия са безбройните теории, измислени от самите фенове
В Lost имат значение детайлите– подсказки ( или пък не винаги такива) , вмъкнати неслучайно от сценаристите
Сигурна съм, че ако отделя още време ще успея да добавя поне още толкова характерни особености на сериала, които го отличават от останалите.
Не мога да повярвам, че свършва завинаги и в същото време се радвам,че след толкова вълнения и въпроси най-после стигнах до развръзката. В тази връзка ми хареса това, че преди 2 години бе обявен краен срок за финал на историята и бе определен броят на сезоните. Това не може да се каже за доста от другите сериали, които следя и които затъпяват с всеки следващ безмислен сезон, който само разваля иначе интересния сюжет. Тук визирам главно One Tree Hill и Gossip girl.
И понеже не мога да избягам от същността си на shipper с направление jater :P, не мога да пропусна да отбележа, че Джак и Кейт за мен са най-епичната двойка с най-яката и убедителна химия между двама актьори (евала на Мат и Еви за което ), която е имало и може да има някога в ТВ-ефира ! Който, каквото иска да ми говори и независимо от това как ще приключи тяхната история, аз бях и си оставам техен фен от самото начало на шоуто.
Накрая ще си позволя да публикувам някои от любимите си видеа, посветени на сериала. Мога само да съм благодарна за това страхотно приключение, с което бях съпричастна в продължение на 6 години и което ще се помни, вярвам, още дълго в историята на телевизията. За феновете съм сигурна, че това ще е така!
PS: Сега, след като изгледах финала, мога да кажа, че само затвърдих мнението си. Смятам, че беше достоен завършек на историята- в крайна сметка Lost започна като шоу ЗА героите и съм страшно доволна, че завърши като такова. Чисто емоционалната, драматична същност на сериала беше тази, която ме вълнуваше най-много. Имаше завършеност на целия цикъл : It only ends once. Anything that happens before that is just progress; героите намериха себе си чрез силата на любовта и вече не са „изгубени“. Не можеше да бъде по-добре. Епичен и красив финал на един велик сериал, който сам по себе си бе телевизионно събитие и завинаги ще остане в сърцата на феновете! ❤
"Някаква отломка..." 
