1. Lifehouse- It is what it is
2. David Usher- Black black heart
5. Stereophonics- Maybe tomorrow
7. Angus and Julia Stone- The devil’s tears
11. Snow patrol- Set the fire to the third bar
12. Snow patrol- Run
13. Snow patrol- Shut your eyes
Latest Entries »
Много надъхващ филм. Филм, който много точно се вписва в представите ми за „интересен”. Филм за живота, за любовта, за героите… Отношенията между тях са представени по интригуващ начин, така че да не можеш да си позволиш да не догледаш филма докрай и да не разбереш развоя на събитията (което е задача на всеки филм, претендиращ за интересен сюжет). Кастът е изключително симпатичен, съставен от все познати лица, и също допринесе за повече от добрите ми впечатления. Може би повлия и това, че гледах филма с приятели в много приятна обстановка. (: Окачествих го като надъхващ, защото , колкото и да ме е срам да си призная, все още не съм прочела нито един роман на Джейн Остин и този филм определено ме мотивира. Идеята е да прочета и петте книги и да го гледам пак 😛 . Дано я реализирам! Тогава евентуално ще мога и сама да разпозная паралелите между случващото се в живота на филмовите герои и персонажите от книгите. Препоръчвам филма за някоя неделна вечер у дома на любителите на книги и филми за чисто човешките взаимоотношения. (:
Не вярвах, че и аз ще стигна дотук да определя точно това риалити шоу по точно този начин! Целта ми не е да оплювам формата или да изтъквам недостатъците му, за да докажа,че не трябва да се гледа, защото първо този филм вече сме го гледали ( всяка година с всеки нов сезон, когато всеки започне да се изказва къде подготвено, къде с помощта на заучени аргументи) и второ защото не аз съм човекът, който може да забрани на някого да гледа това или въобще подобен род предавания ( точно аз, която съм следила всички сезони и като цяло обичам да гледам риалити програми). На мнение съм , че всеки може да гледа каквото си поиска, всеки трябва да може сам да прецени дали Биг брадър в частност всъщност не би могъл да е от полза на зрителя, дори с пошлостта си на моменти , показвайки „как не трябва да е”. Дали въобще шоу, в голямата си част базирано на предварителен сценарий , може да покаже „как трябва и как не трябва да е”. Също съм на мнение, че за да можеш да критикуваш нещо с валидни аргументи, първо трябва да си запознат с него ( дали в дълбочина и доколко е въпрос на личен избор).
Истината е, че поради една или друга причина (която не смятам за нужно да посочвам сега, а и не това е целта на поста ми) аз съм редовен зрител на Биг Брадър. И като такъв имам определени очаквания, особено след вече 4 нормални и 3 ВИП сезона, които съм изгледала- кои с по-голямо удоволствие, кои от любопитство към развръзката. (Може би е редно да изключа ВИП сезоните, най-вече последния, имайки предвид благотворителния му характер.) Идеята ми е ,че винаги е имало нещо ( я някоя сюжетна линия, я някой участник), което е привличало вниманието ми и е задържало интереса ми до края. Тази година нямах особени очаквания към новия сезон Big Brother family (който се оказа първият по рода си в света), даже бях скептично настроена, склонна да очаквам по-скоро безинтересен сезон. Не предполагах обаче, че ще ми сервират подобна тъпня! Никога не съм била толкова възмутена от подбора на участници, кои от кои по-зле: по-глупави, по-деградирали, по-прости , по-заблудени…Едно семейство няма, което да се доближи до идеала ми за симпатично, но не това е най-лошото. Изобщо не виждам как сценариите, които са намислили хората от екипа, ще се изпълнят от тея простаци, поне не и по поносим за гледане начин. Не се наемам да коментирам наличието на деца в къщата, на възрастната двойка, която не знам как ще оцелее в тая среда, защото разбирам идеята на „уникалния социален експеримент”, както го нарече самият Биг Брадър. Просто това не са нормални модели на българското семейство, което е разбираемо донякъде- хора със здрав разум и ниво на интелигентност поне малко над средното не биха се излагали по подобен начин, а и не биха били интересни на зрителите. Не твърдя, че уастието в предаването е публична излагация, защото това дали е зависи от представянето на съответния уастник, а то от своя страна зависи от много фактори : от това какъв човек е той, какви ценности има, дали е способен интелигнетно да прецени доколко да се поддаде на провокациите и да играе отредената му роля, как да я играе и т.н. Не съм сигурна дали ще имам нужното търпение да изгледам сезона, но със сигурност ще се ъпдейтвам, за да съм в час (защото просто не мога иначе). Питам се доколко ще е успешен „експериментът” и доколко ще е интересен на телевизионните зрители. Да не казвам голяма дума, но мен тази година предаването май ме изгуби като такъв…нищо, че е едва началото на сезона.
Най-после гледах An education! Много ми хареса, ама много! Напълно заслужена номинация за Оскар и напълно незаслужена загуба ( но не и неочаквана). Постът ми обаче е за достойнствата на филма, а не за избора на Академията…
An education е филм за живота на 16-годишната Джени, която има всички шансове да учи в Оксфорд. Момиче с големи мечти, притежаващо качествата, за да ги постигне, момиче, което обича френския език, литературата, музиката, изобразителното изкуство и което след срещата си с по-възрастния от нея Дейвид се изправя пред избора дали да продължи да води скучния си, сякаш предначертан живот или да действа спонтанно, против всичките си планове и да получи разнообразния, изпълнен със забавление живот, до който се докосва след тази среща. Много примамливо и направо обвинително звучи съветът на учителката й по английски език Action is character., който самата тя тълкува като If we never did anything, we wouldn’t be anybody. Дали това значи обаче да загърбиш мечтите си и да се впуснеш във всичко, което на пръв поглед изглежда толкова хубаво и различно от монотонното ти ежедневие, което те отегчава? Дали това, че досега си живял по определен начин и след досега с различното започваш да се питаш какъв е смисълът винаги означава, че трябва да избереш второто? Това е филм за избора на объркано младо момиче, което съвсем оправдано и разбирамо стига до въпроса : „Има ли изобщо смисъл всичко, за което полагам толкова усилия?” . Филм за това, колко е важно да има кой да ти подскаже правилната посока в такъв момент и да има кой да повярва в теб и да те подкрепи , когато все пак избереш грешната (въпреки относителния характер на категориите правилно и грешно, защото погледнато от дистанцията на времето грешният избор може да се окаже това, което е било необходимо, за да стигнеш дотук и да станеш човекът, който си…). An education засяга всички тези теми, разказани по емоционален и искрен начин посредством невероятна актьорска игра. В тази връзка Кери Мълиган съвсем заслужено получи наградата за Най-добра актриса на Наградите на Британската академия за филмово и телевизонно изкуство- БАФТА.
PS: Песента, която звучи по време на финалните надписи беше черешката на тортата! Страхотен текст и страхотна мелодия, съчетани в изпълнението на Дъфи , която със специфичния си глас пресъздава усещането за болка и тъга по най-внушителния начин…
There’s no smoke without fire/ Baby, baby, you’re a liar…
Все още новобранка в европейското кино, може би се впечатлявам лесно. Но съдейки по коментарите и на критици, и на любители , филмите на този турски режисьор, роден в Германия, са си наистина впечатляващи. Почти не съм чула/прочела негативна оценка на работата му- напротив, което вече с гордост мога да потвърдя и аз, макар да съм изгледала само един негов филм. И то какъв филм! Soul Kitchen е страхотен, невероятно забавен, представящ съвсем човешки отношения и проблеми като любовта, верността, приятелството, семейството, но поднесени по изключително оригинален и запомнящ се начин. Със сигурност за това да остана повече от приятно изненадана от филма допринесе и фактът, че не бях чувала за филмите на Фатих Акин ( а и не си направих труда да проверя преди това) и съответно имах ниски очаквания. В този ред на мисли логично беше да се изненадам колко пълна беше зала 1 на НДК и то не само защото тази беше единствената прожекция в рамките на София Филм Фест. Отидох да гледам филма, защото ми беше препоръчан от човек с вкус и повече наблюдения и впечатления в сферата на европейското кино, и сега, не само че не съжалявам, но и възнамерявам да изгледам другите два филма на режисьора, за които не е необходимо да казвам, че прочетох само добри отзиви- Gegen die Wand и Auf der anderen Seite. Lucky me! (:
Leben ist, was passiert, während du dabei bist, andere Pläne zu machen!
Тази вечер имах удоволствието да присъствам на откриването на международния конкурс на София филм фест 2010 в „Дом на киното”, където бе излъчен филмът на Питър Калахан „Срещу течението” ( Against the current). Останах очарована от продукцията: като започнем от историята, която е отчасти биографична, както сподели самият режисьор, минем през актьорската игра и стигнем до оригиналното чувство за хумор, което очевидно допадна изключително много на публиката. Филмът наистина е добър и си заслужава 6-те похарчени лева! Горещо го препоръчвам на любителите на независимото кино, а и не само.
ПС: Теодора Духовникова, която е член на тазгодишното жури, ме очарова не по-малко с красотата си…за пореден път! (:
Обичам да чета хубави книги, макар че не го правя често. Не съм от най-запалените читатели, макар да имам такова желание. Може би затова лесно се впечатлявам, когато попадна на наистина страхотно четиво. Списъкът с книги, които възнамерявам да прочета, е дълъг, а първите няколко вече чакат на нощното ми шкафче… И въпреки това съвсем случайно ( благодарение на приложение във facebook всъщност) попаднах на книга, която ме заинтригува само с един цитат, изваден от нея. Сега като се замисля, цитатът нито е толкова невероятен, нито толкова грабващ, затова предполагам, че просто ми се четеше някоя случайно избрана книга и си я търсех. Е, намерих я. И за един ден я преполових. А аз не правя така. Обикновено, когато чета книги,които страшно много ми харесват, по правило проточвам прочитането им, за да си удължа удоволствието. Не ни се иска хубавите неща да свършват бързо, you know… „Игрите на глада” от Сюзан Колинс за мен беше точно едно от тези хубави неща. По принцип не бих казала, че се причислявам към дадена група читатели-привърженици на определен жанр, поне не все още. Важно за мен е историята да е пленителна, диалозите- интересни, незахаросани, героите- симпатични, човешки… Изискванията ми се покриха от тази книга, по жанр детско-юношески приключенски роман/ фантастика- нещо, което не бих предположила,че ще ми допадне. Но е факт,че с тази книга наруших правилото си: прочетох я изключително бързо ( принзавам, донякъде подтикната и от предстоящите обстоятелства, че скоро едва ли ще имам толкова свободно време). Както и да е, книгата е много зарибяващо-пристрастяваща; впечатли ме оригиналната идея за сюжета (оригинална за мен, имайки предвид, че нямам почти никакъв опит с фантастични романи), страшно симпатичната главна героиня с ироничното си чувство за хумор и невероятно реална преценка за ситуацията (доколкото това е възможно, разбира се, за 16-годишно момиче) , динамиката, с която действието се развива и любовната история, която намира място в книгата (и която ми е слабост). Всъщност точно това съотношение, сякаш поравно разпределено между съспенс, философия, приключения и любов, постиганият баланс между тях прави книгата наистина интересна и за по-широк кръг от читатели. Не мога да не отбележа също колко добър е преводът! Цитатът, който изобщо ме подтикна да се разровя в интернет, беше на английски и в началото имах известни колебания дали да не я прочета в оригинал (както съм правила с други книги, при които преводът може ако не да развали удоволствието, то поне да отнеме от чара на дадена история). Е, реших да (не) рискувам, купих си я на български и останах много приятно изненадана. Изключително добрият превод определено беше едно от нещата, които веднага ми направиха впечатление и несъмнено допринесоха за бързото и лесно прочитане на книгата. Не е необходимо да казвам колко се зарадвах, когато разбрах, че е трилогия и скоро се очаква преведена и втората книга. Мога само да кажа: „Дано наистина е скоро!”. (:
Наскоро, докато проверявах един от любимите си форуми попаднах на част от цитат, който веднага грабна вниманието ми. Поразрових се в нета и открих целия цитат, както и името на неговия автор. Е, не съм открила топлата вода, но установих , че доста „блогъри“ са го постнали в своите блогове и след известно колебание реших и аз да направя същото. Хубавите и стойностни неща трябва да се споделят, right?! Просто няма излишна дума в тази мисъл, по прост начин е описано нещо толкова сложно и действа някак вдъхновяващо (поне на мен)…
You may not be her first, her last, or her only. She loved before, she may love again. But if she loves you now, what else matters? She’s not perfect – you aren’t either, and the two of you may never be perfect together but if she can make you laugh, cause you to think twice, and admit to being human and making mistakes, hold onto her and give her the most you can. She may not be thinking about you every second of the day, but she will give you a part of her that she knows you can break – her heart. So don’t hurt her, don’t change her, don’t analyze and don’t expect more than she can give. Smile when she makes you happy, let her know when she makes you mad, and miss her when she’s not there. – Bob Marley
Ако ви се гледа нещо неангажиращо и леко, нещо, което не изисква напрягане на мозъка 😛 и ще ви помогне да се отпуснете като се посмеете за по час и половина, то тези два филма should definately do the job! (:
PS: Бях забравила, че Хю Грант може да ме разсмее, въпреки че не е сред любимците ми и си припомних колко сладка е Кристен Бел. 🙂 Enjoy!
LOST is baaaaack… for a last time. The beginnig of the end. Can’t wait (: (: (:
"Някаква отломка..." 