След дъъълга пауза реших да се завърна с комбиниран пост за едно произведение на два вида изкуство, а именно романа на Сара Груън и създадения по нея филм, пуснат отскоро по българските кина – „Вода за слонове”.
Това е книга, за която разбрах покрай снимките на филма по нея. Признавам, причината да я „открия” съвсем не беше свързана с авторката й, нито с несъществуващите ми увлечения по цирковото изкуство или слоновете. А причината да разбера, че изобщо се снима филм бе свързана с други мои увлечения. 😛 Важното в случая е, че бях решена да прочета книгата преди да гледам филма. След като прочетох резюмето (което не звучеше като книга, която обичайно би ми се сторила интересна) решеността ми нарасна, макар и не в особена степен. По същото време, когато си купих книгата обаче, се сдобих и с друга книга, която постави началото на своеобразна мания, продължила по-дълго време и намерила своя израз и в този блог… От това става ясно, че доста се проточи моментът, преди да реша, че е дошъл редът на „Вода за слонове”. Е, предполагам, за всичко си има време, а и тази книга не заслужаваше да й се насладя в друг момент, защото едва ли щях да я оценя по същия начин. Нека премина към впечатленията си от нея.
Дали заради не особено високите си очаквания или не съвсем ясната представа за сюжета, тази книга ме изненада повече от приятно! Спокойно мога да я наредя сред любимите си книги, които бих препрочитала отново и отново (съдейки по дългия си to read – списък обаче това едва ли ще е скоро). Романът проследява живота на 23-годишния студент по ветеринарна медицина Якоб Янковски, който след внезапната смърт на родителите си напуска дома си и случайно попада във влака на пътуващ второразряден цирк. Там животът му се променя, след като среща красивата циркова артистка Марлена и симпатичната своенравна слоница Роузи. Действието се развива по време на трийсетте години в Америка – периодът на Голямата депресия, когато мизерията и оскъдицата са нещо обичайно – и протича в две времеви измерения. Проследяваме живота на възрастния, но завидно жизнен и изпълнен с копнеж по миналото Якоб, живеещ в страчески дом и интересната житейска история на младото му Аз. Книгата разкрива пред читателя един невероятен свят на артисти, клоуни, чудаци, животни , блясък и мизерия… Разказана по увлекателен начин, историята за любовта между Марлена и Якоб, между животните и хората остава завинаги в сърцето на читателите. Динамиката на действието, лекотата на повествованието, плътните и живи образи на Якоб, Марлена, Август и интересният времеви период от историята на САЩ са само някои от предимствата на романа. Това е книга, която заслужава да бъде прочетена и оценена по достойнство и която силно препоръчвам на любителите на любовни истории в необичайни условия, на читателите с интерес към цирковото изкуство и изобщо на всички, които искат да прочетат нещо леко, непретенциозно и в същото време увлекателно и с ясно послание.
Тази седмица имах удоволствието да изгледам и филма , заснет по романа , който очаквах с нетърпение в продължение на месеци – времето, което ми бе нужно да позабравя по-незначителните подробности и въодушевлението си от книгата, за да мога да оценя обективно филма. Затова и бях очаквано очарована от прочита на Франсис Лорънс, режисьорските решения, играта на подбраните актьори и музикалното оформление. Филмът се придържа максимално към книгата и направените промени и пропуски са напълно адекватни с оглед на вида изкуство. С други думи това е повече от прилична екранизация на един страхотен роман, който бих гледала повторно и по който, на първо гледане, нямам никакви забележки. Удовлетворение е думата, която описва може би първия случай, когато чета хубава книга преди да гледам филма по нея в толкова кратък интервал от време (само няколко месеца).
Вярвам, че киното и литературата са различни типове изкуство, насочени към различни таргет групи и следователно предават по различен начин, посредством различни изразни средства, еднакви емоции и затова не смятам за необходимо да ги сравнявам, особено когато в конкретния случай съм изключително доволна и от двата резултата. Само ще кажа: горещо препоръчвам „Вода за слонове” с две ръце!
"Някаква отломка..." 
