Category: Разни


                  Компилация от цитати на Tyler Shields, която много ме впечатли. (:

 

Наскоро, докато проверявах  един от любимите си форуми попаднах на част от цитат, който веднага  грабна вниманието ми. Поразрових се в нета и открих целия цитат, както и името на неговия автор. Е, не съм открила топлата вода, но установих , че доста „блогъри“ са го постнали в своите блогове и след известно колебание реших и аз да направя същото. Хубавите и стойностни неща трябва да се споделят, right?!  Просто няма излишна дума в тази мисъл, по прост начин е описано нещо толкова сложно  и  действа някак вдъхновяващо (поне на мен)…

You may not be her first, her last, or her only. She loved before, she may love again. But if she loves you now, what else matters? She’s not perfect – you aren’t either, and the two of you may never be perfect together but if she can make you laugh, cause you to think twice, and admit to being human and making mistakes, hold onto her and give her the most you can. She may not be thinking about you every second of the day, but she will give you a part of her that she knows you can break – her heart. So don’t hurt her, don’t change her, don’t analyze and don’t expect more than she can give. Smile when she makes you happy, let her know when she makes you mad, and miss her when she’s not there.Bob Marley

  Наскоро чух песен с меко казано интересен текст…Това ме накара да се замисля за глупавите текстове на песни, на които ставаме свидетели през последните години. Като  започнем от „Ах банана”,  „хит” от зората на чалгата в България, минем през „Кен лий” ( не можех да не я вмъкна в тази категория), която стигна и до ушите на самата Марая Кери, и стигнем до песни с актуална тематика, възпяващи  заобикалящите ни проблеми като „Птичи грип”, че и „Свинският грип”.  Ще си позволя да публикувам компилация от  някои от  текстовете, за които се сетих…

„От Икебана дървесата ги боли”

Братя Бойко и Деян Неделчеви

 Припев:

От икебана дървесата ги боли,

от икебана, от икебана  дървесата,

 дървесата ги боли!

1.Дърветата са сякаш икебана,

оазисник във ниското на шепите.

Сега при тях не мога да остана,

защото пих, а красотата им ще сгрее слепите.

Дърветата напомнят за сираци,

не ги вини, че по небето пишат.

Със есен вятърът постла си,

ще зазимим, а после римите ще станат киша.

Пр:

2.Цветята все сънуват глухонеми.

Приятел, скрит от фалша на лъжите ни.

В градините танцуват хризантеми.

Какво от туй, че тичинките им предричат годините.

Цветята ни приличат на сакати.

Отрежеш ли ги от сърцето дишат.

Със болка тялото окайва,

ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша?

Пр: …

3.Цветята ни са влажните клепачи,

не мигат почне ли небето да сълзи.

Земята идва й да се разплаче,

Но стига- от икебана дървесата ги боли.

 „Птичи грип”

Орк. Сава Бенд

 Птичи грип (х4)

Куш гриби (х4)

Който яде птичи крак, той за мене е бунак (х2)

Ти човече разбери, пернатите отдели (х2)

 Припев: Птичи вирОс, хаш пет ен едно

Куш гриби, куш гриби, хаш пет ен едно

„Ах, банана”

Сани

 Припев: Ох, банана, ах банана,

Кеф ми става, щом го хвана.

Колко е сладък, лъскав и гладък,

леко извит е и страхотвит е!

Припев:..

 Лапнеш го с чувство, става ти густо-

По-гот от него няма, но де го.

 Припев:…

Налапах го аз, изпаднах в екстаз,

вкусих и дръпнах, как да го глътна?

 

„Свинският грип”

Илиян Недев

 Припев:  Свински грип (х3)

Много велик е той,

Но ние го победихме. (х2)

Билката се казва врабчови чревца,

А на латински – stelaria media.

Страшният свински грип,

Много, много страшен е той,

Но ние го победихме!

Няма страшно с него.

Ние го победихме!

ПС: Човек не знае да плаче или да се смее…

Исках първият ми пост да е за нещо положително, нещо красиво и вдъхновяващо, но уви не се получи. Не защото не виждам положителното около себе си, не защото то не ми прави впечатление или не заслужава да се говори за него, а защото на фона на толкова негативизъм, пошлост и простотия хубавото някак си бледнее. Или може би „бледнее” не е точната дума. Може би просто винаги лошото изпъква повече при един такъв сблъсък.

Това, което ме подтикна да пиша изобщо по тази тема е предаването „Точно така” с водещ добре познатият ни  Светльо Витков от 17.11. Конкретният гост беше Златка някоя си, Мис Плеймейт 2009, позната още от участието си в „Бягство към победата”  ( знам тези факти, не защото съм безкрайно впечатлена от личността на госпожицата, а защото гледам много телевизия за добро или лошо). Темата, която се дискутираше беше „Как да се хване богат мъж?”- нищо ново, до болка „дъвкано” във всякакви медии от този тип. Това, което за пореден път ме втрещи е колко прости хора има на тоя свят. Прости хора, които не само,че не осъзнават интелектуалните си дефицити, ами и не се срамуват да ги демонстрират наляво и надясно в най-различни предавания. Тъжното всъщност е,че явно няма кой да  им отвори очите, да ги свали на земята и да им покаже,че самочувствието им е не само без всякакво покритие,но и ги прави смешни за околните. На мен обаче вече не ми е смешно! Наистина започвам да се дразня ,че това се толерира и е показвано толкова натрапчиво в подобни предавания. Не, критиката ми не е конкретно към  сценаристите на„Точно така”, тъй като това се случва и в други предавания като „Горещо” например, а към водещите на такива предавания, които демонстрират съвсем неподобаващо поведение в ситуациите, в които гостът им се мъчи да свърже две прости изречения, използвайки след всяка дума паразитното „в смисъл”, без в крайна сметка изказването им да притежава такъв. Дразня се,че водещите не само  не намекват на тези хора, че се излагат като кифладжии, ами ги стимулират да продължават с „изпълненията” си. Да, може би някои ще кажат,че по този начин (като се канят такива персони) бива показвано какъв не трябва да си, че всеки трябва сам да направи изводите си за това, че водещият в крайна сметка трябва да е посредник в такива своеобразни дискусии, да не заема страна, да поддържа разговора с въпроси към участниците и да е обективен. Това трябва да  е така, когато „опонентите” са равнопоставени , а не когато единият е отишъл, само да се покаже по телевизията и не се интерсува особено какво и как го казва, щом публиката го аплодира. Това,което ужасно ме изнервя е, че водещите се правят,че разбират за какво аджеба говори гостът, стимулират го да продължава,смеейки се на простотиите му заедно със самия него и дори гъделичкат егото му и повдигат или поне помагат самочувствието на такива хора да е незаслуежно високо. Горките заблудени няма как да разберат колко са зле и съответно продължават в същия дух. Ясно е,че няма как в едно такова предаване да стане чудо и те, изведнъж осъзнали ,че се излгат, да спрат да говорят или пък въобще да се появяват по телевизията. Както се казва, прекалено хубаво е, за да е истина. Но поне ще спрат да се хилят като зелки, мислейки си, че са казали нещо гениално, щом водещият  им импонира и поне за момента ще слязат на земята и ще се почувстват така, както трябва да се чувстват,когато казват „за мен една жена трябва да има интелект, да знае как да се държи и кога да замълчи” и демонстрират точно обратното.

И не, дори да сменя канала, същата простотия ще ме залее и в други предавания с подобен характер. Няма и да спра да гледам такива предавания(аз не ги отричам- напротив),след като нещата могат да се променят. Друг е въпросът кога ще стане това. Ще продължа да се изнервям и да се надявам,че простотията може да бъде наказана в ефир. Вярвам, че и това би било поучително.