Няколко месеца живот остават на шестнайсетгодишната Теса. И докато се бори с коварната болест, безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби… Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни…
Въпреки мъчителната тема, „Преди да умра” не е мрачно и потискащо четиво, а напротив – опит да се покаже не какво е смъртта, а какво е животът и как да го живеем по най-пълноценния начин…
Това е книга, на която попаднах съвсем случайно и след като прочетох резюмето й, реших, че трябва да й дам шанс. 😛 Звучеше непретенциозно и в същото време интересно, с много сладка корица и добри отзиви. Определно ме заинтригува, купих си я и не съжалявам!
Книгата се чете изключително бързо: сравнително едър шрифт, кратки глави, много диалози- но това съвсем не значи, че е леко и разтоварващо четиво. Не е и „мрачно и потискащо”, както обещава и самото резюме. Темата обаче наистина е „мъчителна” и безнадеждността намира място почти през страница. Не ти е позволено и за миг да забравиш за болестта на главната героиня Теса и безвъзвратността на ситуацията. И въпреки че още от заглавието знаеш как ще завърши историята, четейки, дори без да симпатизираш на героинята, някак си таиш надежда, че краят ще е по-щастлив за нея. Е, не е. Поне погледнато от една страна, защото в крайна сметка тя успява да изпълни списъка си (че дори да добави още неща към него), което няма как да не те накара да се замислиш колко (и дали) пълноценно живееш своя живот и да ти напомни да цениш хората, които те обичат и прекараните с тях мигове. Възхитителна е смелостта и силата на Теса, решителността й и това, че знае какво иска. Преживяванията и емоциите й са поднесени доста живо и описателно, което придава осезаемост на прочетеното и прави читателя по-съпричастен с тях.
И все пак за мен романът си остава по-скоро тъжен- може би защото по начало мразя това състояние на безнадеждност, което пък от своя страна е неизбежен елемент от тази история, или защото просто повече плаках, отколкото се усмихвах, докато го четях. Факт е обаче, че макар и да не се припокри съвсем с очакванията ми, „Преди да умра” никак не ме разочарова. Затова горещо я препоръчвам на всички любители на тъжни, но реални истории, които успяват да предадат дълбокото си послание без да залитат към познатите клишета .
Чудесен блог-пост, или по-скоро анотация! Поздравления, за което. Много добре си представила книгата, казала си всичко и в същото време не си издала нищо излишно на нас читателите. Ако не я бях почнала вече, определено щях да я почна пак, то с такова представяне как да не се замисли човек дали да си я купи 🙂
Имаш много приятен изказ и стил на писане, не знам дали съм ти го казвала. Ставаш за литературен критик ;Р
Продължавай в същия дух и очаквам по-редовно писане от твоя страна, за всичко заобикалящо те! Отдава ти се 🙂
Благодаря! :* Последното се отнася и за теб. Аз също обичам да чета :P. Като прочетеш книгата, чакам твоите впечатления. (:
Прочетох я!
Книгата ми хареса, определено. И аз като теб не си припокрих очакванията, но пък не ме и разочарова. Изключително много ми харесаха взаимоотношенията между Теса и всички около нея, и най-вече Адам. Много силни диалози, от които на моменти усещах една буца в гърлото си, точно заради тази безнадежност, която е пропита във всяка страница. За мен също е по-скоро тъжен роман. Историята е тъжна и в същото време някак вдъхновяваща и караща те да се замислиш за твоя собствен живот и за твоя „списък“ с неща, които би направил още сега, ако беше на мястото на героинята. И според мен тъжното е, че повечето хора не живеят живота си както биха искали всъщност и едва когато са изправени пред такъв факт започват да го променят. Хубаво би било всеки от време на време да живее сякаш утре ще е последният му ден 🙂
Радвам се, че ти е харесала (: Добро откритие направихме значи с тая книга. За втори път съвсем случайно избрана книга се оказа добро попадение 😛