Няколко месеца живот остават на шестнайсетгодишната Теса. И докато се бори с коварната болест, безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби… Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни…

Въпреки мъчителната тема, „Преди да умра” не е мрачно и потискащо четиво, а напротив – опит да се покаже не какво е смъртта, а какво е животът и как да го живеем по най-пълноценния начин…

 

Това  е книга, на която попаднах съвсем случайно и след като прочетох резюмето й, реших, че трябва да й  дам шанс. 😛 Звучеше непретенциозно и в същото време интересно, с много сладка корица и добри отзиви. Определно ме заинтригува, купих си я и не съжалявам!

Книгата се чете изключително бързо: сравнително едър шрифт, кратки глави,  много диалози- но това съвсем не значи, че е леко и разтоварващо четиво. Не е и „мрачно и потискащо”, както обещава и самото резюме.  Темата обаче наистина е „мъчителна” и  безнадеждността намира място почти през страница. Не ти е позволено и за миг да забравиш за болестта на главната героиня Теса и безвъзвратността на ситуацията. И въпреки че още от заглавието знаеш как ще завърши историята, четейки, дори без да симпатизираш на героинята,  някак си таиш надежда, че краят ще е по-щастлив за нея. Е, не е. Поне погледнато от една страна, защото в крайна сметка тя успява да изпълни списъка си (че дори да добави още неща към него), което няма как да не те накара да се замислиш колко (и дали) пълноценно живееш своя живот и да ти напомни да цениш хората, които те обичат и прекараните с тях мигове.  Възхитителна е смелостта и силата на Теса, решителността й и това, че знае какво иска. Преживяванията и емоциите й са поднесени доста живо и описателно, което придава осезаемост на прочетеното и прави читателя по-съпричастен с тях.

И все пак за мен романът  си остава по-скоро тъжен- може би защото  по начало мразя  това състояние на безнадеждност, което пък от своя страна е неизбежен елемент от тази история, или защото просто повече плаках, отколкото се усмихвах,  докато  го четях. Факт е обаче, че макар и да не се припокри съвсем с очакванията ми, „Преди да умра” никак не ме разочарова. Затова горещо  я препоръчвам  на всички любители на тъжни, но  реални истории, които успяват да предадат дълбокото си послание без да залитат към познатите клишета .